9 abr 2008, 11:14

Орисница

  Poesía
746 0 1
Орисница, в нощта, в която аз съм се родила,
орисала ме е със странна вълча сила.
Духът ми да лети сам в гората,
когато е царството на тъмата.

А през деня,
кротко, с кучешки - верно - очи,
нечии мисли да заплита
в тънки мрежи, без насита.

Ориснице, в нощта, в която аз съм се родила,
защо и друг не си орисала така?
Духа му с моя да лети в гората,
когато е царството на тъмата.

Или орисала си го, но зла,
държиш го зад заключена врата
и радваш се на своето творение,
осъдила го на раздвоение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сякаш откривам своите мисли в много от твоите стихове... търсене на сродната душа , която се крие там някъде..

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...