9.04.2008 г., 11:14

Орисница

742 0 1
Орисница, в нощта, в която аз съм се родила,
орисала ме е със странна вълча сила.
Духът ми да лети сам в гората,
когато е царството на тъмата.

А през деня,
кротко, с кучешки - верно - очи,
нечии мисли да заплита
в тънки мрежи, без насита.

Ориснице, в нощта, в която аз съм се родила,
защо и друг не си орисала така?
Духа му с моя да лети в гората,
когато е царството на тъмата.

Или орисала си го, но зла,
държиш го зад заключена врата
и радваш се на своето творение,
осъдила го на раздвоение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сякаш откривам своите мисли в много от твоите стихове... търсене на сродната душа , която се крие там някъде..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...