Apr 9, 2008, 11:14 AM

Орисница

  Poetry
740 0 1
Орисница, в нощта, в която аз съм се родила,
орисала ме е със странна вълча сила.
Духът ми да лети сам в гората,
когато е царството на тъмата.

А през деня,
кротко, с кучешки - верно - очи,
нечии мисли да заплита
в тънки мрежи, без насита.

Ориснице, в нощта, в която аз съм се родила,
защо и друг не си орисала така?
Духа му с моя да лети в гората,
когато е царството на тъмата.

Или орисала си го, но зла,
държиш го зад заключена врата
и радваш се на своето творение,
осъдила го на раздвоение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сякаш откривам своите мисли в много от твоите стихове... търсене на сродната душа , която се крие там някъде..

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...