9 мар. 2013 г., 12:21  

Орисница

597 0 0

 

Тази Орисница пак е дошла,                                                                                                       

с взлом  нахлу в моя дом без покана.                                                                               

Разби на парченца мойта врата,                                                                                               досега в балдахин обкована.                                                                                                   

Не я искам да влиза в Дома -                                                                                                   

да превзема, троши и да граби                                                                                               

от моята нежна и крехка душа                                                                                             парченцата с обич събрани!                                                                                                       Разпиля ги на пух и на прах                                                                                                     песъчинките златни, а после...                                                                                                 

ти какво ще броиш, че от тях                                                                                                     

не остана и кратичък спомен.

                                                                                                                                                                                                                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...