9.03.2013 г., 12:21  

Орисница

594 0 0

 

Тази Орисница пак е дошла,                                                                                                       

с взлом  нахлу в моя дом без покана.                                                                               

Разби на парченца мойта врата,                                                                                               досега в балдахин обкована.                                                                                                   

Не я искам да влиза в Дома -                                                                                                   

да превзема, троши и да граби                                                                                               

от моята нежна и крехка душа                                                                                             парченцата с обич събрани!                                                                                                       Разпиля ги на пух и на прах                                                                                                     песъчинките златни, а после...                                                                                                 

ти какво ще броиш, че от тях                                                                                                     

не остана и кратичък спомен.

                                                                                                                                                                                                                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...