Mar 9, 2013, 12:21 PM  

Орисница

  Poetry
593 0 0

 

Тази Орисница пак е дошла,                                                                                                       

с взлом  нахлу в моя дом без покана.                                                                               

Разби на парченца мойта врата,                                                                                               досега в балдахин обкована.                                                                                                   

Не я искам да влиза в Дома -                                                                                                   

да превзема, троши и да граби                                                                                               

от моята нежна и крехка душа                                                                                             парченцата с обич събрани!                                                                                                       Разпиля ги на пух и на прах                                                                                                     песъчинките златни, а после...                                                                                                 

ти какво ще броиш, че от тях                                                                                                     

не остана и кратичък спомен.

                                                                                                                                                                                                                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...