враната (Маргарита Василева)
156 5525
10 окт. 2009 г., 20:36

Оседланата вещица 

  Поэзия
2531 0 47

Аз съм онова, другото нещо, любими,

дето върху сърцето си седло на кон носи.

Ти не се плаши...

Да има как, все да съм боса,

а пред мен - зелени откосите.

Все в акъла ми - дървена къща, любими.

(... дявол знае, защо ми е нужна...

обаче за скривалище става).

Значи не съм я заслужила,

щом Господ не ми я дава...

Къде другаде да се скрия, любими?

(... видя ли, каква съм пъзла?)

Хората казват, че къщите са приюти,

а над мен - само луната.

Най-студеното хладно съм понякога

(... често...)

и не знам как изглежда вината.

(не ти трябва да видиш хиляда вещици...

една обаче е оседланата...)

Да не се плашиш ти остава, любими.

(... и през ум дори не ти мина щом ме избра...)

Животът в добро настроение ли е -

прави подаръци.

Знаеш ли колко ездачи са без седла...?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Животът в добро настроение ли е -
    прави подаръци."

    И чакам,
    на завет,
    пред бурята,
    под счупените керемиди
    на стряхата
    с лястовичето гнездо
    стих да роди
    зеленото на тревата
    в окото на една Маргарита.

    Изгуби се...
  • Марги, браво! Радвам се на душевността на смислените хора! Поздрави от морето!
  • Страхотно е Маргарита!
    Разбираш ги нещата!

    А и прекрасно се справяш с перото...явно!
    Поздравления!
  • Леле, сестро Вранке...

    Изкърти ми седлото!!!!!!!!*
  • Ле-ле!!! Кво е това?!!
    ЖЕСТОКО!!!
    ЖЕСТОКО!!!
  • Марги, дълбока е поезията ти, благодаря!!!
  • Когато ни "яхне", онова чувство, сме способни да понесем невероятни натоварвания и както е казал един близък на Казанлък поет:
    "... Да има как, все да съм боса, ..." !!!
  • Супер е, Вранке!
    Поздравче от Шкафче!
  • Без думи!!!
    Неповторимо!!!
  • "Онова, другото нещо" си, Марги!*
    Поздрав за невероятната поезия!
  • разби ме.. страшен стих
  • Е... рядко онемявам... ама тук колкото пъти се връщам, все не мога да напиша нещо смислено...

    ПОМЛЯ МЕ!!!
    ((( )))
  • Марго, много ми се искаше точно тук да ти напиша един световен коментар, но като прочетох коментара на Галена, в един миг видях, че целият коментарен свят е паднал в нозете и! Поклон и на двете!
  • "Знаеш ли колко ездачи са без седла...?"

    Онази любов, не е привилегия на всеки...
    Прегръдка, Вранке!
    Обичам стиховете ти!


  • Мераклий много...кой може, кой - не...ама натискат се Да оседлаят вещица...хм,абе и безумци има, пък и куражлии...Ама като те чета- каква стихия е сърцето ти, как този любим върху това седло да седне ! Да знеш, Марго,намери скривалишето...ще ти го даде Бог! А любимият там ще те намери
    Поздравявам те ! И от мен прегръдка, макар че...малко ми е трудно да те хвана
  • Дано седлото е достатъчно меко...
  • Здравей вранке!Не знам как съм пропуснала този уникален стих!Поздравления!
  • Вранке...!
  • Разплака ме, Марги!
    Много ме развълнува!
  • За ездачите, ясно.Но къщата дървена дано намериш. Все пак твоя си е....някъде...някога. С обич !!!!
  • Когато падне седлото си е смелост, отново да го сложиш!
    Прекрасна си!
  • ...а знаеш ли на колко ездачи са им прекалено болезнени шпорите...?
  • "върху сърцето си седло на кон носи"

    Нали?

    И чета стиховете ти.
  • Еми оригинална си, всеки път ме изненадваш, какво да кажа!
  • Стил "врана"! Не мога да го объркам!
  • Докосна ме Вранче...
    А това е достатъчно!
  • Страхотен стих!
  • Много хубави неща си казала и по прекрасен начин!Хареса ми!
  • Знам.
  • Направила си един страхотен обрез на влюбеност! - тази оседлана вещица - от седлото на собственото си сърце до неоседланите ездачи...
    Дива, волна, красива в цялата си първичност люов!Очите ми залепват върху всеки твой образ - колоритен, нестандартен, изваден като че ли от някакво небитие, от дебрите на необременения и волен човешки дух! Красота!
  • Наполи,толкова трогната не съм била никога!Ама никога...!БЛАГОДАРЯ ТИ!

    И ВСИЧКИ ВИ ПРЕГРЪЩАМ!
  • Вранке, хрумна ми нещо и го направих. Посветено за... теб.
    ------------------------------------------------------------
    Събрах заглавията на всеки твой стих и от тях направих това:

    "На странника, когото приласках"



    "Здравей страннико"
    "Аз..."
    "Розата на ветровете"
    (в)"Замръзнало(то) зимно поле"
    "На..."
    "Клондайк"
    "Кроткост съм"

    (като) "Прекрасния отзвук на петък 13"
    (като) "Черен лик от червения клен"
    "Понякога"
    (тръгвам) "След теб"
    (с едно) "Довиждане за малко"
    (но) "Винаги нещо се случва"
    (по) "Петров ден"
    (или) "на третият ден от"Горещници"
    "Прости на лисицата"
    (тя) 'отпечатък на лапа по кошер"(е)
    (след) "Докосването..."
    "Аз"...
    (като) "Ирланското ми море"
    (като) "Къщата до оградата на света"
    (със) "Зелените ботушки на цветя"
    (и) "Топола насред есенен ден"
    (Питам се) "Защо"
    "Защо реши"
    (че) "Вода съм"
    (но) "Когато разбереш"
    (че) "Сърцето на"...
    "Животът"
    (е) "Пътят"
    "През дългото"
    (на)"Едно писмо до теб"
    "Само недей"
    (да казваш че е) "Карма".
    "Зад вратата"
    "Да ти почукам ли сега"
    "Минорно"
    "Дълго дълго"
    "Като притча"
    (но) "Когато разбереш"
    (че сме) "Врабецът, зимата и аз"
    "Само недей"
    "Като мравките"
    (и) "Другият"
    (да питаш все) "За Паяка"
    "Като печат върху"
    "Мечтите ми"
    "Когато все пак"
    "Аз те стрещнах"
    "Помня"
    "Каво все обещаваш"
    "Ти заплака"
    "Ти ми разказа"
    "защо птиците сънуват"
    "Любовта ми"
    "Сърцето ми"
    (тръгнаха)"По небесен калдаръм"
    "Като отроче на дъжда"
    (като) "Дъждовният мъж"
    "Блестящ и силен"
    "Спасителят"
    "Като печат върху"
    "Нестинарски огън"
    "Там където"
    "Приемам Надеждата"
    (Като) "Хляб и"...
    "Дървото"
    "Разчупено"
    (а) "Исках си я самотата"
    "Покрий очите си със мен"
    "Поела болката от"...
    "Нашата"
    "Река"
    "Като отроче на дъжда"
    "Когато в рая заваля"
    "Ти ми даде мечта"
    "В пустотата"
    "От Колко отдавна"
    "между хълма на"...
    "На Сърцето ми"
    "Някъде"
    "Самотен си.
    (но)...

    "НАй-Добрият".

    (От)

    "Враната"
    "Оседланата вещица"
    "Посветено"

    "На Вл. Висоцки"........

    ----------------------------------------------------------------

    НАПОЛИ
  • Мноооого гот!
    Марги*!!!
  • Знам...
    Поздравления!
  • "Животът в добро настроение ли е -

    прави подаръци."
    И минутите поукротени
    бързат бавно за да не паднат
    храбреците - непреброените
    дето търсят седла за сърцата си...

    Браво за философията на стиха ти!
  • Харесах,завладяваща е поезията ти. Поздравления и от мен!
  • Най-студеното хладно съм понякога

    (... често...)

    и не знам как изглежда вината.


    Марго!*
  • Доязди ми се)))
  • Хайде сега, дървени къщи й се дощяло...
    А луната как ще се взира отгоре?!
    Животът ни е подарък, Марги!
    Ще имам повод за размисъл след това стихотворение.
  • Помля ме!
    Как ти идват такива идеи
    Прегръдка!!!
  • Благодаря ви мили мои!
  • Поздрав!
  • Завладяващ стих, Марги!
  • Уникално! Сърдечни Благодарности!!!
  • Живота е... много "гърбав" да знаеш. А седла колкото щеш - ездачи малко!
  • "Животът в добро настроение ли е -
    прави подаръци.
    Знаеш ли колко ездачи са без седла...?"

    !!!***

    Аплодисменти, любима!
  • йес, Пиле!
Предложения
: ??:??