26 дек. 2008 г., 19:50

Осезание 

  Поэзия » Другая
903 0 12
Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,

драскат грапави блюдата от умора.
Черпим делника с неонова напитка
не защото сме помръкнали. За хората
на невидими джуджета стават дните,

от които ще се раждат бели празници.
Гасне в стаята, негледана, елхата.
През неона не искри затоплящ пламък.
Падат сухите подлистия на датите

и скъсяват календара. Побледнява
всеки стрък недообичана секунда.
Все забравяме ръцете си по бравите,
все заключваме отключените думи...

но ни чакат керемидите по къщите
с тази чиста орисия на небесното –
за събуждане, за празник. Днес се връщам
в разпознатите си дни. Като във песен...

25.12.2008 г.


© Ружа Матеева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??