Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
26.12.2008 г., 19:50 ч.

Осезание 

  Поезия » Друга
992 0 12
Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,

драскат грапави блюдата от умора.
Черпим делника с неонова напитка
не защото сме помръкнали. За хората
на невидими джуджета стават дните,

от които ще се раждат бели празници.
Гасне в стаята, негледана, елхата.
През неона не искри затоплящ пламък.
Падат сухите подлистия на датите

и скъсяват календара. Побледнява
всеки стрък недообичана секунда.
Все забравяме ръцете си по бравите,
все заключваме отключените думи...

но ни чакат керемидите по къщите
с тази чиста орисия на небесното –
за събуждане, за празник. Днес се връщам
в разпознатите си дни. Като във песен...

25.12.2008 г.


© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??