Осезание
Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора.
Черпим делника с неонова напитка
не защото сме помръкнали. За хората
на невидими джуджета стават дните,
от които ще се раждат бели празници.
Гасне в стаята, негледана, елхата.
През неона не искри затоплящ пламък.
Падат сухите подлистия на датите
и скъсяват календара. Побледнява
всеки стрък недообичана секунда.
Все забравяме ръцете си по бравите,
все заключваме отключените думи...
но ни чакат керемидите по къщите
с тази чиста орисия на небесното –
за събуждане, за празник. Днес се връщам
в разпознатите си дни. Като във песен...
25.12.2008 г.
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора.
Черпим делника с неонова напитка
не защото сме помръкнали. За хората
на невидими джуджета стават дните,
от които ще се раждат бели празници.
Гасне в стаята, негледана, елхата.
През неона не искри затоплящ пламък.
Падат сухите подлистия на датите
и скъсяват календара. Побледнява
всеки стрък недообичана секунда.
Все забравяме ръцете си по бравите,
все заключваме отключените думи...
но ни чакат керемидите по къщите
с тази чиста орисия на небесното –
за събуждане, за празник. Днес се връщам
в разпознатите си дни. Като във песен...
25.12.2008 г.
© Ружа Матеева All rights reserved.
припомням си стиховете ти 
