Още
с обич...
Не смея да въздъхна,
да не би мига да разваля.
Не искам отново да измръзвам
в прегръдката на сивата тъга.
Разграждам се от болка!
И сънят във мен боли,
душата ми е морна
от всичките злини.
Ще мога ли да се усмихвам
и да бъда пак добра?
Да откривам бряг,
към който да прииждам,
да чуя пак
на пролетния дъжд смеха?
Дали ще мога да танцувам
в пясъка,
под вечната омайница - луна?
След зимата дали ще бъда същата?
Сърцето ми затворено е в мен!...
И нямам път и нямам време,
защо ли свърши моят ден?
12.11.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
