13 нояб. 2007 г., 08:16

Още 

  Поэзия » Другая
668 0 14

                                                                 с обич...

Не смея да въздъхна,

да не би мига да разваля.

Не искам отново да измръзвам

в прегръдката на сивата тъга.

Разграждам се от болка!

И сънят във мен боли,

душата ми е морна

от всичките злини.

Ще мога ли да се усмихвам

и да бъда пак добра?

Да откривам бряг,

към който да прииждам,

да чуя пак

на пролетния дъжд смеха?

Дали ще мога да танцувам

в пясъка,

под вечната омайница - луна?

След зимата дали ще бъда същата?

Сърцето ми затворено е в мен!...

И нямам път и нямам време,

защо ли свърши моят ден?

 

12.11.2007г.

 

 

 

 

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??