Идвай, Слънце, клоните стопли!
До пролетта остава малко… малко…
Да звъннат капките, снегът да се топи…
Реките да се втурнат буйно, руйно…
Побързай, пролет, земята размрази!
И в цвят отрупай клоните ефирно, леко!
Да пеят птичките, пчелите събуди…
С цветя покрий градините красиво, цветно…
Къде си, обич, тука остани!
Тъй пролетно в душата е и светло, жарко…
Да греят дълго чувствата… Да бъдем по-добри!
И… До лятото остава… още малко…
© Райна Иванова Все права защищены