Идвай, Слънце, клоните стопли!
До пролетта остава малко… малко…
Да звъннат капките, снегът да се топи…
Реките да се втурнат буйно, руйно…
Побързай, пролет, земята размрази!
И в цвят отрупай клоните ефирно, леко!
Да пеят птичките, пчелите събуди…
С цветя покрий градините красиво, цветно…
Къде си, обич, тука остани!
Тъй пролетно в душата е и светло, жарко…
Да греят дълго чувствата… Да бъдем по-добри!
И… До лятото остава… още малко…
© Райна Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
