Идвай, Слънце, клоните стопли!
До пролетта остава малко… малко…
Да звъннат капките, снегът да се топи…
Реките да се втурнат буйно, руйно…
Побързай, пролет, земята размрази!
И в цвят отрупай клоните ефирно, леко!
Да пеят птичките, пчелите събуди…
С цветя покрий градините красиво, цветно…
Къде си, обич, тука остани!
Тъй пролетно в душата е и светло, жарко…
Да греят дълго чувствата… Да бъдем по-добри!
И… До лятото остава… още малко…
© Райна Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
