Още ми е рано
А искам да съм весела...
Днес май че ми е време -
след зимата усмихнаха се хората.
Но лястовицата,
гнездила под стрехата,
я няма още,
а е късна пролет...
Депресията,
стискайки за гърлото,
не си отива.
Мирисът на цвят
ми идва някак си фатален -
пронизващ сетивата
и лежерен.
Денят ми
е безмълвно нереален.
И странно -
вместо пролетта си,
дочаках онзи всепомитащ дъжд.
Какво пък,
нека ме удави
и нека ме отмие отведнъж
от зимната тъга
и тлен...
За лястовицата
любов тук не остана.
Гнездото празно е
и празно е във мен.
Ще бъда весела,
но още ми е рано...
Днес май че ми е време -
след зимата усмихнаха се хората.
Но лястовицата,
гнездила под стрехата,
я няма още,
а е късна пролет...
Депресията,
стискайки за гърлото,
не си отива.
Мирисът на цвят
ми идва някак си фатален -
пронизващ сетивата
и лежерен.
Денят ми
е безмълвно нереален.
И странно -
вместо пролетта си,
дочаках онзи всепомитащ дъжд.
Какво пък,
нека ме удави
и нека ме отмие отведнъж
от зимната тъга
и тлен...
За лястовицата
любов тук не остана.
Гнездото празно е
и празно е във мен.
Ще бъда весела,
но още ми е рано...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
