Aug 16, 2008, 2:11 PM
Още ми е рано
А искам да съм весела...
Днес май че ми е време -
след зимата усмихнаха се хората.
Но лястовицата,
гнездила под стрехата,
я няма още,
а е късна пролет...
Депресията,
стискайки за гърлото,
не си отива.
Мирисът на цвят
ми идва някак си фатален -
пронизващ сетивата
и лежерен.
Денят ми
е безмълвно нереален.
И странно -
вместо пролетта си,
дочаках онзи всепомитащ дъжд.
Какво пък,
нека ме удави
и нека ме отмие отведнъж
от зимната тъга
и тлен...
За лястовицата
любов тук не остана.
Гнездото празно е
и празно е във мен.
Ще бъда весела,
но още ми е рано...
Днес май че ми е време -
след зимата усмихнаха се хората.
Но лястовицата,
гнездила под стрехата,
я няма още,
а е късна пролет...
Депресията,
стискайки за гърлото,
не си отива.
Мирисът на цвят
ми идва някак си фатален -
пронизващ сетивата
и лежерен.
Денят ми
е безмълвно нереален.
И странно -
вместо пролетта си,
дочаках онзи всепомитащ дъжд.
Какво пък,
нека ме удави
и нека ме отмие отведнъж
от зимната тъга
и тлен...
За лястовицата
любов тук не остана.
Гнездото празно е
и празно е във мен.
Ще бъда весела,
но още ми е рано...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Гнездото празно е
и празно е във мен.
Ще бъда весела,
но още ми е рано...
!!!... -
Всепомитащ дъжд...
!!!* -
Разтърсващо!
-
Страхотно!
-
Охх и на мен май ми е рано да съм весела, а как ми се иска вече...Поздрави за стиха и дано скоро да дойде пролетта ти
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
прекрасен стих...просълзи ме...
с обич, Геви.