Ощурчих се
Замаяни, последните щурци
в тревите, сладкогласни, се надпяват.
Започне ли в септември да горчи,
в искряща тишина здрача взривяват.
А месецът така изящен, прям
намигва на мансардата с комина
с хлапашкия си ведро носен плам -
навярно с тях оспорвал е причина...
Да, как изобщо може да очаква
изгубеното лято да се върне,
но и защо ли, Божем, се оплаква,
че есен свойта сянка ще обърне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
И сега ще се наредят: Меричка, АндРоднина...
