15 июл. 2023 г., 09:11  

Осиротяване на лятото 

  Поэзия » Любовная
284 2 7

ОСИРОТЯВАНЕ НА ЛЯТОТО

Навярно е дълбоко и първично
това, което дълго в мен таих.
До днес не знам дали си ме обичал.
И все по-тъжен крета моят стих.

Загръщаш се в балтона си – угрижен,
и тръгваш сам из пътя – непознат.
Въздишките ми есен ще наниже –
в гирлянди от дъждовен листопад.

И блика кал по жълтите павета,
и всеки се залоства у дома.
Ще ме притисне сивата несрета –
в студа след теб остана ли сама.

Нарамил всеки кривата си правда,
в света ще шества – безпризорен гном.
Нима намираш нещо да те радва –
щом от душата ти не става дом?

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??