Осиротяване на лятото
ОСИРОТЯВАНЕ НА ЛЯТОТО
Навярно е дълбоко и първично
това, което дълго в мен таих.
До днес не знам дали си ме обичал.
И все по-тъжен крета моят стих.
Загръщаш се в балтона си – угрижен,
и тръгваш сам из пътя – непознат.
Въздишките ми есен ще наниже –
в гирлянди от дъждовен листопад.
И блика кал по жълтите павета,
и всеки се залоства у дома.
Ще ме притисне сивата несрета –
в студа след теб остана ли сама.
Нарамил всеки кривата си правда,
в света ще шества – безпризорен гном.
Нима намираш нещо да те радва –
щом от душата ти не става дом?
© Валентина Йотова All rights reserved.
