yotovava (Валентина Йотова)
2615 22086
15.07.2023 г., 9:11 ч.  

Осиротяване на лятото 

  Поезия » Любовна
269 2 7

ОСИРОТЯВАНЕ НА ЛЯТОТО

Навярно е дълбоко и първично
това, което дълго в мен таих.
До днес не знам дали си ме обичал.
И все по-тъжен крета моят стих.

Загръщаш се в балтона си – угрижен,
и тръгваш сам из пътя – непознат.
Въздишките ми есен ще наниже –
в гирлянди от дъждовен листопад.

И блика кал по жълтите павета,
и всеки се залоства у дома.
Ще ме притисне сивата несрета –
в студа след теб остана ли сама.

Нарамил всеки кривата си правда,
в света ще шества – безпризорен гном.
Нима намираш нещо да те радва –
щом от душата ти не става дом?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??