27 окт. 2018 г., 19:46

Ослепях

2.2K 7 10

Ослепях за суетния ход на живота,

ослепях за ревюто на лъжливите дни.

Те са тази модерна култура, която

отвънка примамва, а отвътре вони.

 

Ослепях за вървежните, адаптивни

умения, подражания и фешън палта.

Отворих очите си – пред мен бе Живота,

прогледнах на Истината, и видях красота!

 

Откъснати от една кротка сълза

съзерцавах мечтите си – толкова бистри.

Видях  в грозния кръст на Христос – Любовта,

видях я в очите Небесни, в очите най-чисти.

 

Жадни да купят мойта душа,

оглушах за рекламните думи фалшиви.

Наричащи мръсното – чисто, без капка вина,

оглушах за сюжети, подли, лъжливи.

 

Ослепях за суетния ход на живота,

ослепях за ревюто на лъжливите дни.

Те са тази модерна култура, която

отвънка примамва, а отвътре вони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогната съм от прекрасния коментар, Мария! Благодаря за хубавите думи! Пожелавам ти най- сърдечно нестихващо творческо вдъхновение и Божията благодат и откровение да бъдат над теб!
  • Истините за живота с поглед отвътре, който вижда скритите за много от нас стойности! Аплодирам те за точния усет и житейска преценка!
  • Безкрайно благодаря за споделената истина скъпа, Руми! Отново ми носиш огромна радост с топлото си посещение и мили думи! Приеми приятелска прегръдка! Остани все така нежна и
    красива, даряваща сърцето си в стихове!
  • Човек "ослепява" и "оглушава" за суетата на този свят, когато проумее простичката истина, която Христос е казал на своите ученици; "Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои." Ти, Мария, безспорно си осъзнала тази истина и си я поднесла по един прекрасен начин! Поздравявам те!
  • Веси, стоплиха ме твоите думи! Желая ти вдъхновение и хубава вечер!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...