27.10.2018 г., 19:46

Ослепях

2.2K 7 10

Ослепях за суетния ход на живота,

ослепях за ревюто на лъжливите дни.

Те са тази модерна култура, която

отвънка примамва, а отвътре вони.

 

Ослепях за вървежните, адаптивни

умения, подражания и фешън палта.

Отворих очите си – пред мен бе Живота,

прогледнах на Истината, и видях красота!

 

Откъснати от една кротка сълза

съзерцавах мечтите си – толкова бистри.

Видях  в грозния кръст на Христос – Любовта,

видях я в очите Небесни, в очите най-чисти.

 

Жадни да купят мойта душа,

оглушах за рекламните думи фалшиви.

Наричащи мръсното – чисто, без капка вина,

оглушах за сюжети, подли, лъжливи.

 

Ослепях за суетния ход на живота,

ослепях за ревюто на лъжливите дни.

Те са тази модерна култура, която

отвънка примамва, а отвътре вони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогната съм от прекрасния коментар, Мария! Благодаря за хубавите думи! Пожелавам ти най- сърдечно нестихващо творческо вдъхновение и Божията благодат и откровение да бъдат над теб!
  • Истините за живота с поглед отвътре, който вижда скритите за много от нас стойности! Аплодирам те за точния усет и житейска преценка!
  • Безкрайно благодаря за споделената истина скъпа, Руми! Отново ми носиш огромна радост с топлото си посещение и мили думи! Приеми приятелска прегръдка! Остани все така нежна и
    красива, даряваща сърцето си в стихове!
  • Човек "ослепява" и "оглушава" за суетата на този свят, когато проумее простичката истина, която Христос е казал на своите ученици; "Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои." Ти, Мария, безспорно си осъзнала тази истина и си я поднесла по един прекрасен начин! Поздравявам те!
  • Веси, стоплиха ме твоите думи! Желая ти вдъхновение и хубава вечер!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...