Ослепявам
Силуетът ми се раздвоява,
виждам как всичко свършва,
отиваш си, светът заспива.
Щурците пеят последната си песен
и ето, че отново е мрак,
мрак е покрил и душата ми.
Ослепявам...
По-добре да не виждам,
да не виждам как ме убиваш,
опитвам се да живея - не мога,
дори и когато страдам.
Не чувам вече щурците,
силуетът ми се слива с мрака.
Ослепявам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Кирякова Все права защищены
