6 янв. 2009 г., 20:39

Ослепявам 

  Поэзия » Любовная
997 0 4

Силуетът ми се раздвоява,

виждам как всичко свършва,

отиваш си, светът заспива.

Щурците пеят последната си песен

и ето, че отново е мрак,

мрак е покрил и душата ми.

Ослепявам...

По-добре да не виждам,

да не виждам как ме убиваш,

опитвам се да живея - не мога,

дори и когато страдам.

Не чувам вече щурците,

силуетът ми се слива с мрака.

Ослепявам...

© Елена Кирякова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??