Силуетът ми се раздвоява,
виждам как всичко свършва,
отиваш си, светът заспива.
Щурците пеят последната си песен
и ето, че отново е мрак,
мрак е покрил и душата ми.
Ослепявам...
По-добре да не виждам,
да не виждам как ме убиваш,
опитвам се да живея - не мога,
дори и когато страдам.
Не чувам вече щурците,
силуетът ми се слива с мрака.
Ослепявам...
© Елена Кирякова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
