6.01.2009 г., 20:39 ч.

Ослепявам 

  Поезия » Любовна
989 0 4

Силуетът ми се раздвоява,

виждам как всичко свършва,

отиваш си, светът заспива.

Щурците пеят последната си песен

и ето, че отново е мрак,

мрак е покрил и душата ми.

Ослепявам...

По-добре да не виждам,

да не виждам как ме убиваш,

опитвам се да живея - не мога,

дори и когато страдам.

Не чувам вече щурците,

силуетът ми се слива с мрака.

Ослепявам...

© Елена Кирякова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??