Ослепявам
Силуетът ми се раздвоява,
виждам как всичко свършва,
отиваш си, светът заспива.
Щурците пеят последната си песен
и ето, че отново е мрак,
мрак е покрил и душата ми.
Ослепявам...
По-добре да не виждам,
да не виждам как ме убиваш,
опитвам се да живея - не мога,
дори и когато страдам.
Не чувам вече щурците,
силуетът ми се слива с мрака.
Ослепявам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Кирякова Всички права запазени
