25 янв. 2011 г., 14:59

Остана ми...

Поэзия » Другая

753 0 4

Останаха ми стиснатите зъби,
захапали душата, изранена
от блъскането в режещите ръбове
на камъка в гърдите. По-студени
от кален сняг, останаха ми дните,
в които да се движа без очи,
защото за какво са ми очите
във дни тунелни, черни, без лъчи.
Остана ми безумието само –
изгнила леш, положена в олтара
на спомена. В кандилото го няма
свещения тамян, горчи отвара
от завист, недоверие, печал...
Остана ми единствено кошмара
на идващите дни и тиха жал,
че днес от вчера в утре се повтаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ananke (Радослав Смилков)

Харесах!

2011-01-26T09:53:43+02:00
Регина (Радост Даскалова)

виртуоз си на класическия стих, весан...наслаждавам се на стройните рими, на убийствения ритъм и естественото като реч послание.

2011-01-25T17:10:50+02:00
rumiana (Румяна )

Описал си живота на половината българи!Всички сме в черния тунел и светлина не се вижда.Браво!

2011-01-25T16:41:19+02:00
danisab (Ниела Вон)

Стегнал си всички истини за живота в коловоза на добрите рими.Поздравления!

2011-01-25T15:10:00+02:00