Jan 25, 2011, 2:59 PM

Остана ми...

  Poetry » Other
756 0 4

Останаха ми стиснатите зъби,
захапали душата, изранена
от блъскането в режещите ръбове
на камъка в гърдите. По-студени
от кален сняг, останаха ми дните,
в които да се движа без очи,
защото за какво са ми очите
във дни тунелни, черни, без лъчи.
Остана ми безумието само –
изгнила леш, положена в олтара
на спомена. В кандилото го няма
свещения тамян, горчи отвара
от завист, недоверие, печал...
Остана ми единствено кошмара
на идващите дни и тиха жал,
че днес от вчера в утре се повтаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • виртуоз си на класическия стих, весан...наслаждавам се на стройните рими, на убийствения ритъм и естественото като реч послание.
  • Описал си живота на половината българи!Всички сме в черния тунел и светлина не се вижда.Браво!
  • Стегнал си всички истини за живота в коловоза на добрите рими.Поздравления!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...