Остани
Срещам те. В себе си.
Както преди.
Следвам сърцето си.
И ме боли.
Вярвам, попътен е
всеки завой,
с явно препятствие,
с дълъг застой.
Рядко прибирам
шпагата на ума.
Съдя. Осъждам.
Съсичам света.
Моето място -
моя мечта,
още се движи,
щом спра да вървя.
Вече не вярвам,
че нямаме шанс...
Но! И не давам
нищо в аванс.
Милост!
Намразвам се.
И ми личи.
Време е. Тръгвам,
а ти... Остани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
