Срещам те. В себе си.
Както преди.
Следвам сърцето си.
И ме боли.
Вярвам, попътен е
всеки завой,
с явно препятствие,
с дълъг застой.
Рядко прибирам
шпагата на ума.
Съдя. Осъждам.
Съсичам света.
Моето място -
моя мечта,
още се движи,
щом спра да вървя.
Вече не вярвам,
че нямаме шанс...
Но! И не давам
нищо в аванс.
Милост!
Намразвам се.
И ми личи.
Време е. Тръгвам,
а ти... Остани.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
