Остани
Целувай ме,
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти,
ти ще живееш в нашите мечти,
Моя любов...
Живея за теб
и пиша ред, след ред,
Моя любов...
Докосвай ме,
докато болестта не те е убила.
Обичай ме,
докато смъртта не те е ранила.
Сълзите ми капят по лицето ти,
опитвам се да съживя сърцето ти.
Хвани ръката ми,
не ме оставяй сама.
Спаси душата ми,
не ставай част от пепелта!
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти,
ти ще живееш в нашите мечти,
Моя любов...
Живея за теб
и пиша ред, след ред,
Моя любов...
Докосвай ме,
докато болестта не те е убила.
Обичай ме,
докато смъртта не те е ранила.
Сълзите ми капят по лицето ти,
опитвам се да съживя сърцето ти.
Хвани ръката ми,
не ме оставяй сама.
Спаси душата ми,
не ставай част от пепелта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Завинаги Все права защищены
