Остани
Целувай ме,
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти,
ти ще живееш в нашите мечти,
Моя любов...
Живея за теб
и пиша ред, след ред,
Моя любов...
Докосвай ме,
докато болестта не те е убила.
Обичай ме,
докато смъртта не те е ранила.
Сълзите ми капят по лицето ти,
опитвам се да съживя сърцето ти.
Хвани ръката ми,
не ме оставяй сама.
Спаси душата ми,
не ставай част от пепелта!
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти,
ти ще живееш в нашите мечти,
Моя любов...
Живея за теб
и пиша ред, след ред,
Моя любов...
Докосвай ме,
докато болестта не те е убила.
Обичай ме,
докато смъртта не те е ранила.
Сълзите ми капят по лицето ти,
опитвам се да съживя сърцето ти.
Хвани ръката ми,
не ме оставяй сама.
Спаси душата ми,
не ставай част от пепелта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Завинаги Всички права запазени
