FeaR (Завинаги) FeaR (Завинаги)
27
Nov 12, 2007, 1:02 PM

Остани

  Poetry » Love
1.1K 0 6
Целувай ме,
докато устните не са в лед сковани.
Прегръщай ме,
докато ръцете не са в рани.
Дори сърцето ти да спре да тупти,
ти ще живееш в нашите мечти,
Моя любов...
Живея за теб
и пиша ред, след ред,
Моя любов...
Докосвай ме,
докато болестта не те е убила.
Обичай ме,
докато смъртта не те е ранила.
Сълзите ми капят по лицето ти,
опитвам се да съживя сърцето ти.
Хвани ръката ми,
не ме оставяй сама.
Спаси душата ми,
не ставай част от пепелта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Завинаги All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0