Не си отивай! Ще ми липсваш. Още остани...
Животът немислим без теб е и без твоята прегръдка.
Кой ще ме поучава и съвети ще реди. Кажи?
Слабост съм ти знам - твоята "мъничка" тръпка.
Не си отивай, че приказките кой ще ми разказва.
И щом съм непослушна, кой лекция за Торбалан ще ми изкаже.
Тежко е! Разбирам! Болестта постепенно те премазва...
И пак беля ще сторя, но кой ще ме накаже?
Не те пускам, дядо! Остани!
Ако трябва, животът си със твоя ще сменя!
Бори се! Сили в нищото ти намери!
Ако можех, съдбата и времето щях да променя...
Но не умирай! Остани!
© Веселина Костадинова Все права защищены