26 февр. 2008 г., 22:23

Остани!

2.1K 0 9
 

Не си отивай! Ще ми липсваш. Още остани...

Животът немислим  без теб е  и без твоята прегръдка.

Кой ще ме поучава и съвети ще реди. Кажи?

Слабост съм ти знам - твоята "мъничка" тръпка.

 

Не си отивай, че приказките кой ще ми разказва.

И щом съм непослушна, кой лекция за  Торбалан ще ми изкаже.

Тежко е! Разбирам! Болестта постепенно те премазва...

И пак беля ще сторя, но кой ще ме накаже?

 

Не те пускам, дядо! Остани!

Ако трябва, животът си със твоя ще сменя!         

Бори се! Сили в нищото ти намери!

Ако можех, съдбата и времето щях да променя...

Но не умирай! Остани!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стиха е страхотен мило,но не искам да те поздравявам защото повода е ужасен!бъди силна Веси знам какжо ти е!
  • Силно като стих и като емоция...
    Но знам, че пишеш по преживени неща и...
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви,приятели!Обичам ви!Въпреки молбата ми....той тръгна!
  • И аз имах дядо и баба,които много обичах...
    Те ни отгледаха,мен и брат ми,докато майка ми и баща ми бяха в Коми бившата АССР.
    Но времето лети и бързо отминава...
    Сега като се замисля,осъзнавам, че те и сега са край мен,защото човешката душа е вечна...И пламъкът продължава да гори,дори видимо да е загаснал...Той продължава да ни топли и в най студените дни,и в най-отчайващите моменти...Вярвай ,нищо не се губи...Просто вярвай...И нищо друго...
  • ... разплака ме!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...