26.02.2008 г., 22:23

Остани!

2.1K 0 9
 

Не си отивай! Ще ми липсваш. Още остани...

Животът немислим  без теб е  и без твоята прегръдка.

Кой ще ме поучава и съвети ще реди. Кажи?

Слабост съм ти знам - твоята "мъничка" тръпка.

 

Не си отивай, че приказките кой ще ми разказва.

И щом съм непослушна, кой лекция за  Торбалан ще ми изкаже.

Тежко е! Разбирам! Болестта постепенно те премазва...

И пак беля ще сторя, но кой ще ме накаже?

 

Не те пускам, дядо! Остани!

Ако трябва, животът си със твоя ще сменя!         

Бори се! Сили в нищото ти намери!

Ако можех, съдбата и времето щях да променя...

Но не умирай! Остани!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • стиха е страхотен мило,но не искам да те поздравявам защото повода е ужасен!бъди силна Веси знам какжо ти е!
  • Силно като стих и като емоция...
    Но знам, че пишеш по преживени неща и...
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви,приятели!Обичам ви!Въпреки молбата ми....той тръгна!
  • И аз имах дядо и баба,които много обичах...
    Те ни отгледаха,мен и брат ми,докато майка ми и баща ми бяха в Коми бившата АССР.
    Но времето лети и бързо отминава...
    Сега като се замисля,осъзнавам, че те и сега са край мен,защото човешката душа е вечна...И пламъкът продължава да гори,дори видимо да е загаснал...Той продължава да ни топли и в най студените дни,и в най-отчайващите моменти...Вярвай ,нищо не се губи...Просто вярвай...И нищо друго...
  • ... разплака ме!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...