21 нояб. 2007 г., 23:14

Остани

828 0 5

Остани 

Ти ли беше онзи, първият!?

Който ме учеше как да не плача.

Ти ли беше онзи, първият!?

Който държеше ръката ми в здрача.

 

Ти ли беше онзи, първият!?

Който разпалваше страсти забравени...

Ти ли беше онзи, първият!?

Който слагаше в нозете ми митове развенчавани...

 

Спри и остани...

 

Онзи, последният.

Който научи ме да мечтая.

Онзи, последният.

Който  протегна ръка и заведе ме в рая...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Две стихотворения ... и после нищо. Не вярвам да няма и други ... не е честно ...
  • направо нямам думи да опиша стиха ти много ми хареса поздрави и добре дошла!!6+
  • Хубав стих!
    Поздрав и добре дошла!
  • Добре дошла!Много хубав стих
  • Марина, добре дошла ! Чудесен стих ! Много ми хареса, много !!! Браво !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...