21.11.2007 г., 23:14

Остани

820 0 5

Остани 

Ти ли беше онзи, първият!?

Който ме учеше как да не плача.

Ти ли беше онзи, първият!?

Който държеше ръката ми в здрача.

 

Ти ли беше онзи, първият!?

Който разпалваше страсти забравени...

Ти ли беше онзи, първият!?

Който слагаше в нозете ми митове развенчавани...

 

Спри и остани...

 

Онзи, последният.

Който научи ме да мечтая.

Онзи, последният.

Който  протегна ръка и заведе ме в рая...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Две стихотворения ... и после нищо. Не вярвам да няма и други ... не е честно ...
  • направо нямам думи да опиша стиха ти много ми хареса поздрави и добре дошла!!6+
  • Хубав стих!
    Поздрав и добре дошла!
  • Добре дошла!Много хубав стих
  • Марина, добре дошла ! Чудесен стих ! Много ми хареса, много !!! Браво !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...