21.11.2007 г., 23:14

Остани

827 0 5

Остани 

Ти ли беше онзи, първият!?

Който ме учеше как да не плача.

Ти ли беше онзи, първият!?

Който държеше ръката ми в здрача.

 

Ти ли беше онзи, първият!?

Който разпалваше страсти забравени...

Ти ли беше онзи, първият!?

Който слагаше в нозете ми митове развенчавани...

 

Спри и остани...

 

Онзи, последният.

Който научи ме да мечтая.

Онзи, последният.

Който  протегна ръка и заведе ме в рая...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Две стихотворения ... и после нищо. Не вярвам да няма и други ... не е честно ...
  • направо нямам думи да опиша стиха ти много ми хареса поздрави и добре дошла!!6+
  • Хубав стих!
    Поздрав и добре дошла!
  • Добре дошла!Много хубав стих
  • Марина, добре дошла ! Чудесен стих ! Много ми хареса, много !!! Браво !

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...