Остани
Ти ли беше онзи, първият!?
Който ме учеше как да не плача.
Ти ли беше онзи, първият!?
Който държеше ръката ми в здрача.
Ти ли беше онзи, първият!?
Който разпалваше страсти забравени...
Ти ли беше онзи, първият!?
Който слагаше в нозете ми митове развенчавани...
Спри и остани...
Онзи, последният.
Който научи ме да мечтая.
Онзи, последният.
Който протегна ръка и заведе ме в рая...
© Марина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
