6 янв. 2009 г., 10:07
Прераждам се. Така ми е приятно
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация