Jan 6, 2009, 10:07 AM
Остаряло време...
Прераждам се. Така ми е приятно
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило.
И аз следях. Та чак изгубих диря -
дори не бях способен да се върна.
Ето, днес - след толкова години -
си спомних пак за тези калдъръми.
И тъжно е. Но няма да заплача.
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
За остаряло време. Толкова е ценно,
че желаеш занапред да имаш сили,
та всеки път погледнеш ли небето,
да виждаш пак надписано хвърчило...
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило.
И аз следях. Та чак изгубих диря -
дори не бях способен да се върна.
Ето, днес - след толкова години -
си спомних пак за тези калдъръми.
И тъжно е. Но няма да заплача.
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
За остаряло време. Толкова е ценно,
че желаеш занапред да имаш сили,
та всеки път погледнеш ли небето,
да виждаш пак надписано хвърчило...
© Валери Шуманов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
поклон!разплака ме!
-
Благодаря за окуражаването, но официално изгубих всякаква връзка с поезията... поне за тази вечер..
Между засиленото учене по микроикономика и препрочитането на този стих, в главата ми се получи адска боза, която по-скоро е в състояние да развали стиха още повече, отколкото да го поправи.
Утре ще мисля пак. -
благодаря ти за хвърчилото,вальо!мисля,че ритъма няма значение когато въздействаш така,когато те чувстват!радвам се за таланта ти!и съм сигурна,че има бъдеще!
-
Аз ще кажа, освен да четеш на глас и да си тактуваш, докато четеш. Следи си ударенията.
Хубав стих, има чувство! -
Амбицирате ме...
Стоя като луд и чета... и като че ли напипах едно място.
Може и да бъркам.
Оставям го за себе си.
БЛАГОДАРЯ за критиката, оценявам я страшно, страшно много.
Дано има повече като вас!
Благодаря на всички, оставили ми по някоя думичка, оценявам я! -
Намерих се...
-
Ех, скъпото остаряло време...чувството за детство...
Хубаво е! -
Тома, пич, ако нямаше още, щеше ли да има смисъл да се дзверим из мониторите
@Никол, радвам се, че си се намерила в него. Дано всички се намерят в детството си.
@Златка, моля
@Смеш - аз играех наравно, ама нали трябваше някак да ме прикоткат.. хахаха -
Много е хубаво Благодаря ти
-
прочетох, Валери. Растеш, но има още.
-
Хубав стих с още по - хубаво въздействие и послание!
-
Мъррмотт, верно има нещо, но ако заместим "щом като" със "в момента, в който" само смислово, мисля, че се получава. Аз това имам предвид, че в момента, в който съм заспивал, ми е било приятно... като птича песен
Благодаря, все пак, обичам критика! -
Поздравления за хубавия стих.
-
Много хубаво!
-
Хареса ми! Поздравления за хубавата идея!
-
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
щом - след ... не знам ... след "щом" това "да" ... не ми звучи правилно ...
римата и ритъмът в "спорният " куплет за мен са си ок
хареса ми стихът ... всеки ще се познае ...
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
само че при мен ... нямаше такива успокоявания " няма да те спънем" да, да ... отиваш и играеш наравно с големите ... полезно е ...
-
Харесах, много това стихотворение!
-
Хубаво!
-
Но така се изменя цялата стъпка.
Ако напиша диряТА, то започвам римуването със членуване, което по принцип (само по принцип) се използва в целия стих. А "че щом заспиш самотен в здрача" е твърде кратък ред. Така го видях аз.
Благодаря, че се спря при мен.
@Петя, Таня - благодаря.
@Корсар - това, че те защитих не ме прави кой знае какъв мъж. Иначе, благодаря и на теб, че се спря при мен.
п.с. Остарялото време не бива да ни прави тъжни, нали? -
Топло и много хубаво чувство оставя стихът ти, Валери!
Поздрави!
п.п. Не съм голям спец по римите, но две редчета малко ме спънаха: "И аз следях. Та чак изгубих диря" (И аз ги следвах. Чак изгубих дирята) и "щом като заспиш самотен в здрача" (че щом заспиш самотен в здрача). Неангажиращо мнение, знаеш
-
Браво`истински мъж си`дори в поезията.
-
"Следвай пътя!"
!!!
А стиха е чудесен, Валери! -
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А стиха е чудесен, Валери!Аплодисменти!