Остаряло време...
Прераждам се. Така ми е приятно
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило.
И аз следях. Та чак изгубих диря -
дори не бях способен да се върна.
Ето, днес - след толкова години -
си спомних пак за тези калдъръми.
И тъжно е. Но няма да заплача.
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
За остаряло време. Толкова е ценно,
че желаеш занапред да имаш сили,
та всеки път погледнеш ли небето,
да виждаш пак надписано хвърчило...
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило.
И аз следях. Та чак изгубих диря -
дори не бях способен да се върна.
Ето, днес - след толкова години -
си спомних пак за тези калдъръми.
И тъжно е. Но няма да заплача.
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
За остаряло време. Толкова е ценно,
че желаеш занапред да имаш сили,
та всеки път погледнеш ли небето,
да виждаш пак надписано хвърчило...
© Валери Шуманов All rights reserved.
