Прераждам се. Така ми е приятно
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up