Остаряло време...
Прераждам се. Така ми е приятно
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило.
И аз следях. Та чак изгубих диря -
дори не бях способен да се върна.
Ето, днес - след толкова години -
си спомних пак за тези калдъръми.
И тъжно е. Но няма да заплача.
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
За остаряло време. Толкова е ценно,
че желаеш занапред да имаш сили,
та всеки път погледнеш ли небето,
да виждаш пак надписано хвърчило...
да стъпвам пак по плочките познати.
Бях дете. Живеех за приятели -
всички те ми бяха като братя.
Храбър бях. С големите в квартала
оставахме да ритаме до тъмно.
"Идвай, Вальо, ти ще си вратаря -
бъди спокоен, няма да те спънем."
Остаряло време... толкова е скъпо.
Намерих вчера старото хвърчило,
на което бе написал "Следвай пътя!",
татко ми с невидимо мастило.
И аз следях. Та чак изгубих диря -
дори не бях способен да се върна.
Ето, днес - след толкова години -
си спомних пак за тези калдъръми.
И тъжно е. Но няма да заплача.
Нали това е чувството за детство -
щом като заспиш самотен в здрача
да чуваш във ушите птичи песни.
За остаряло време. Толкова е ценно,
че желаеш занапред да имаш сили,
та всеки път погледнеш ли небето,
да виждаш пак надписано хвърчило...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
