Аз остарявам като птица,
която гмурка се в небето.
В прощално-мократа зеница
тъга с последен поздрав свети.
Аз остарявам като цвете,
забравено във мъдра книга,
простило вече на ръцете,
обичали го два-три мига.
И като спомен остарявам -
горчив, болезнен, непотребен.
Не чакам и не се надявам...
Аз остарявам вместо тебе.
© Нина Чилиянска Все права защищены