6.10.2011 г., 14:37 ч.

Остарявам 

  Поезия » Друга
675 0 15

Аз остарявам като птица,

която гмурка се в небето.

В прощално-мократа зеница

тъга с последен поздрав свети.

 

Аз остарявам като цвете,

забравено във мъдра книга,

простило вече на ръцете,

обичали го два-три мига.

 

И като спомен остарявам -

горчив, болезнен, непотребен.

Не чакам и не се надявам...

Аз остарявам вместо тебе.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??