Оставаш тук
Къде, любов? Къде се пак запъти?
Къде отиваш? Пак ли не разбра?
Аз обясних ти толкоз много пъти,
тук ще стоиш, ти наша си съдба!
Върни багажа, сълзите, мечтите!
Простихме ти, макар че ни рани!
Пак искаме звездите във очите,
дари ни пак със своите стрели!
Върни се, хайде, още има време!
Ти тук си нужна, ти живееш в нас!
Разбрахме вече... докато умреме,
със теб ще бъдем и под твоя власт!
Ела, седни и нека си простиме...
Подай ръка и... нека продължим!
Едни на други, знай, принадлежиме,
по пътя нека заедно да вървим!
Оставаш тук, за нас си ти магия,
за нас те Бог изпрати на света!
Оставаш тук и, знай, докат′ те има,
в прозорците ще има светлина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Илиева Все права защищены
