Къде, любов? Къде се пак запъти?
Къде отиваш? Пак ли не разбра?
Аз обясних ти толкоз много пъти,
тук ще стоиш, ти наша си съдба!
Върни багажа, сълзите, мечтите!
Простихме ти, макар че ни рани!
Пак искаме звездите във очите,
дари ни пак със своите стрели!
Върни се, хайде, още има време!
Ти тук си нужна, ти живееш в нас!
Разбрахме вече... докато умреме,
със теб ще бъдем и под твоя власт! ...