rosy88 (Росица Младенова)
56 179
1 сент. 2020 г., 18:26

Оставете го на мира! 

  Поэзия
524 2 5

Поетът не излизаше от кръчмата,

в която съществуваше, чрез дим,

чрез думи и неизвървени пътища.

Причакваше го звяр неумолим

на прага ѝ. И не, не се страхуваше,

но знаеше, че няма как да спре...

Захвърляше ракията във гърлото,

уж малко да му стане по-добре.

На вид , изправен, силен мъж.

“Пияница!” – му викаха клюкари зад гърба.

За него всеки ден е тънка страница

изпълнена докрай със тишина.

И само звярът чер, приклекнал в тъмното

с ръмженето си...Беше му другар.

А другаде мърсуваше пияната,

невярна муза. И на чий олтар

той свещите си палеше – цигарено? 

Животът – нечетлив, изгубен знак...

 

Човекът тук е мъртъв от години.

А мъртвият не може да е враг.

© Росица Младенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво! Много!
  • Вероятно пишещият човек има и друго лице. Наистина е събирателен образ, чувал съм и аз, че някои поети пият, алкохол при това. 😊
  • Много харесах.
  • Конкретен беше поводът за написването, но образът наистина се получи събирателен. Пишещият човек е странен, за хората. Те могат да видят или него, или написаното от него, но е почти невъзможно да възприемат и разберат двете неща едновременно.
  • Това вероянто е събирателен образ. Доста поети обичат чашката. Такава е съдбата на интелектуалеца. Той често е неразбран и недооценен. Дебеляновски финал.
Предложения
: ??:??