Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше,
но знаеше, че няма как да спре...
Захвърляше ракията във гърлото,
уж малко да му стане по-добре.
На вид , изправен, силен мъж.
“Пияница!” – му викаха клюкари зад гърба.
За него всеки ден е тънка страница
изпълнена докрай със тишина. ...