Оставете го на мира!
Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше,
но знаеше, че няма как да спре...
Захвърляше ракията във гърлото,
уж малко да му стане по-добре.
На вид , изправен, силен мъж.
“Пияница!” – му викаха клюкари зад гърба.
За него всеки ден е тънка страница
изпълнена докрай със тишина.
И само звярът чер, приклекнал в тъмното
с ръмженето си...Беше му другар.
А другаде мърсуваше пияната,
невярна муза. И на чий олтар
той свещите си палеше – цигарено?
Животът – нечетлив, изгубен знак...
Човекът тук е мъртъв от години.
А мъртвият не може да е враг.
© Росица Младенова All rights reserved.
