Остави брега с брезите,
с нежния полъх на вълните.
Да отвеят ветровете,
нашата любов по световете.
Остави и отплавай,
със сълзи не остарявай.
Брега с брезите очаквай,
и душата си не изоставяй.
Птици да рисуват в небето,
голямото сърце на детето.
Остави брега с брезите,
да се потопят в звездите.
В мен кипи пожара,
защото любовта е за двама.
И морякът да отплава,
аз ще те чакам на прага.
© Димитрина Владимирова Все права защищены