Остави брега с брезите,
с нежния полъх на вълните.
Да отвеят ветровете,
нашата любов по световете.
Остави и отплавай,
със сълзи не остарявай.
Брега с брезите очаквай,
и душата си не изоставяй.
Птици да рисуват в небето,
голямото сърце на детето.
Остави брега с брезите,
да се потопят в звездите.
В мен кипи пожара,
защото любовта е за двама.
И морякът да отплава,
аз ще те чакам на прага.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
