Остави брега с брезите,
с нежния полъх на вълните.
Да отвеят ветровете,
нашата любов по световете.
Остави и отплавай,
със сълзи не остарявай.
Брега с брезите очаквай,
и душата си не изоставяй.
Птици да рисуват в небето,
голямото сърце на детето.
Остави брега с брезите,
да се потопят в звездите.
В мен кипи пожара,
защото любовта е за двама.
И морякът да отплава,
аз ще те чакам на прага.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
