3 февр. 2008 г., 07:49

Остави ме 

  Поэзия
613 0 3
Остави ме да си тръгна и да съм сама,
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.

Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза
и когато разбера, че всичко хубаво вече в сърцето не го пазя.
Искам да разбера кой сгреши - аз или ти.
Късно е да се виним - по-добре да си простим.

Остави ме! Не те съдя за нищо, не съди ти мене.
Всичко беше до вчера, днес е губене на време.
Преди час бях решила да ти простя лъжите,
но невъзможно е сега - празни са душите.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви много
  • "Не се прощава. Но се надживява! Ако на този свят са вземали от тебе, значи си богат. А взелеят е беден!" (Ст.Пенчева) - Богата е душата ти, Ванеса! Не е празна! Ще я изпълнеш с нови копнежи и мечти! Ще надживееш болката!
    Поздрав и от мен!
  • Тъжен стих,но истински!Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??