3 февр. 2008 г., 07:49
Остави ме
Остави ме да си тръгна и да съм сама,
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.
Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза
и когато разбера, че всичко хубаво вече в сърцето не го пазя.
Искам да разбера кой сгреши - аз или ти.
Късно е да се виним - по-добре да си простим.
Остави ме! Не те съдя за нищо, не съди ти мене.
Всичко беше до вчера, днес е губене на време.
Преди час бях решила да ти простя лъжите,
но невъзможно е сега - празни са душите.
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.
Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза
и когато разбера, че всичко хубаво вече в сърцето не го пазя.
Искам да разбера кой сгреши - аз или ти.
Късно е да се виним - по-добре да си простим.
Остави ме! Не те съдя за нищо, не съди ти мене.
Всичко беше до вчера, днес е губене на време.
Преди час бях решила да ти простя лъжите,
но невъзможно е сега - празни са душите.
© Ванеса Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря Ви много
-
"Не се прощава. Но се надживява! Ако на този свят са вземали от тебе, значи си богат. А взелеят е беден!" (Ст.Пенчева) - Богата е душата ти, Ванеса! Не е празна! Ще я изпълнеш с нови копнежи и мечти! Ще надживееш болката!
Поздрав и от мен! -
Тъжен стих,но истински!Поздрав от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
