3 февр. 2008 г., 07:49

Остави ме

753 0 3
Остави ме да си тръгна и да съм сама,
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.

Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза
и когато разбера, че всичко хубаво вече в сърцето не го пазя.
Искам да разбера кой сгреши - аз или ти.
Късно е да се виним - по-добре да си простим.

Остави ме! Не те съдя за нищо, не съди ти мене.
Всичко беше до вчера, днес е губене на време.
Преди час бях решила да ти простя лъжите,
но невъзможно е сега - празни са душите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви много
  • "Не се прощава. Но се надживява! Ако на този свят са вземали от тебе, значи си богат. А взелеят е беден!" (Ст.Пенчева) - Богата е душата ти, Ванеса! Не е празна! Ще я изпълнеш с нови копнежи и мечти! Ще надживееш болката!
    Поздрав и от мен!
  • Тъжен стих,но истински!Поздрав от мен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...