Feb 3, 2008, 7:49 AM

Остави ме

  Poetry
747 0 3
Остави ме да си тръгна и да съм сама,
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.

Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза
и когато разбера, че всичко хубаво вече в сърцето не го пазя.
Искам да разбера кой сгреши - аз или ти.
Късно е да се виним - по-добре да си простим.

Остави ме! Не те съдя за нищо, не съди ти мене.
Всичко беше до вчера, днес е губене на време.
Преди час бях решила да ти простя лъжите,
но невъзможно е сега - празни са душите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви много
  • "Не се прощава. Но се надживява! Ако на този свят са вземали от тебе, значи си богат. А взелеят е беден!" (Ст.Пенчева) - Богата е душата ти, Ванеса! Не е празна! Ще я изпълнеш с нови копнежи и мечти! Ще надживееш болката!
    Поздрав и от мен!
  • Тъжен стих,но истински!Поздрав от мен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...